Tools
Затвори
Затвори

Централа на Райфайзенбанк

Адрес

София 1407, бул. Никола Вапцаров 55, Експо 2000, район Лозенец

SWIFT/BIC

RZBBBGSF


Контактен център

Телефони

0700 10 000 (Vivacom)

17 21 (Mtel и Telenor)

Е-мейл

call.center@raiffeisen.bg

Форма за контакт

Попълнете електронната форма

Работно време

Делничен ден: 08:00 ч. до 20:00 ч.

Събота: 09:00 ч. до 15:00 ч.


Съдействие за карти и ПОС терминали

Денонощен център за съдействие при проблеми с банкови карти и ПОС терминали

Телефони

0700 10 000 (Vivacom)

17 21 (Mtel и Telenor)

(+359 2) 962 41 02

Факс

(+359 2) 962 78 59

Форма за контакт

Попълнете електронната форма

Разговорите на 0700 10 000 са на цената на градски разговор от територията на цялата страна, разликата градски/междуградски разговор се поема от банката. Разговорите към 1721 се таксуват като Мтел-Мтел или Теленор-Теленор, според собствения тарифен план на абонатите.


Бизнес центрове за малки предприятия

Създадохме 20 специализирани Бизнес центъра, за да бъдем по-близо до вас във всеки един момент и да подкрепим успешното реализиране на вашите проекти.

Намерете най-близкия бизнес център


Отдел Микробизнес

Адрес

София 1407, бул. Никола Вапцаров 55, Експо 2000, район Лозенец

Телефон

+359 882 894523

Форма за контакт

Попълнете електронната форма

Затвори
Затвори

Запазени страници

Страници се добавят тук чрез бутона “Save” в горната част на страницата.

    Последно посещавани

    История на последно преглежданите страници

    Информация относно EMIR

    Регламент на Европейския Съюз за сделките с извънборсови (OTC) деривати

    Регламент за европейска пазарна инфраструктура

    EMIR (Регламент за европейска пазарна инфраструктура или Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 година относно извънборсовите деривати, централните контрагенти и регистрите на транзакции) е пряко приложим регламент на Европейския Съюз, чиято цел е да определи точни правила за транзакции с извънборсови деривати (например фючърси и форуърди, опции, суапове), която има за цел намаляване на системните рискове свързани с този тип транзакции, както и мониторинг на такива транзакции. EMIR влезе в сила на 16 август 2012. Различни регулации и изисквания по прилагането на регламента ще влязат в сила постепенно през 2013 и 2014 г.

    Цели на EMIR

    EMIR е въведен като резултат от решението на Г20 през 2009 да регулира пазара на извънборсови деривати в по-голяма дълбочина, с цел да увеличи прозрачността на дериватния пазар и да намали системния риск в глобалната финансова система причинен от транзакции с деривати. EMIR е част от регулаторния пакет на Европейския Съюз за постигане на тези цели.

    Зона на влияние

    Изискванията на EMIR се отнасят за пазара на извънборсови дериватни транзакции, включително деривати върху лихвени проценти и валутни деривати (форуърди, суапове и опции). Изискванията на EMIR се отнасят както до финансови, така и до нефинансови контрагенти. Тези изисквания не се отнасят до частни лица и определени държавни институции.

    Какви видове финансови инструменти попадат в обхвата на EMIR?

    EMIR (Регламентът за европейска пазарна инфраструктура) се отнася до деривати, които се търгуват на борси или извънборсово (ETD и OTC деривати). Въпреки това, не всяко задължение по EMIR се отнася и за двата типа деривати.

    Кои сделки се класифицират като дериватни?

    От финансова гледна точка, дериватите са финансови инструменти, чиято стойност зависи от стойността на един или повече базови активи. Например:

    • Форуърдни или фючърсни договори
    • Опции (пут, кол, екзотични опции и опционни структури)
    • Суапове

    Базови активи по деривативни договори могат да бъдат един или повече от следните инструменти:

    • Валутни курсове (FX)
    • Лихвени проценти
    • Акции
    • Индекси
    • Стоки
    • Други активи

    *Списък е само избрана селекция на някои видове деривати и няма за цел да бъде изчерпателен списък на деривативни инструменти.

    От юридическа гледна точка, Регламент (EC) №648/2012 дава следното определение за деривати:

    • „деривати“ или „договор за деривати“ означава финансов инструмент, посочен в раздел В, точки 4—10 от приложение I към Директива 2004/39/ЕО и приложен съгласно членове 38 и 39 от Регламент (ЕО) № 1287/2006.
    • „извънборсов дериват“ или „извънборсов договор за дериват“ означава договор за дериват, чието изпълнение не се извършва на регулиран пазар по смисъла на член 4, параграф 1, точка 14 от Директива 2004/39/ЕО или на пазар в трета държава, считан за еквивалентен на регулиран пазар съгласно член 19, параграф 6 от Директива 2004/39/ЕО.

    Какъв тип предприятия влизат в сферата на действие на EMIR?

    Финансови контрагенти

    Инвестиционен посредник, кредитна институция, застрахователна компания, предприятие за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК) и неговото управляващо дружество, институция за професионално пенсионно осигуряване, фондове за алтернативни инвестиции

    Нефинансови контрагенти

    Установено в Европейския Съюз предприятие, което не се класифицира като централен контрагент или финансов контрагент. Признават се две категории нефинансови контрагенти:

    • Нефинансови контрагенти над клиринговия праг
    • Нефинансови контрагенти под клиринговия праг

    Според EMIR се разглеждат два клирингови прагове:

    • 1 милиард евро – за извънборсови кредитни и капиталови деривати, които обективно погледнато не намаляват риска (т.е. които не са с цел хеджиране)
    • 3 милиарда евро – за извънборсови валутни, лихвени, стокови и други деривати, които обективно погледнато не намаляват риска (т.е. които не са с цел хеджиране)

    Регулация (EC) номер 149/2013 даво допълнителни подробности за това как се изчислява клиринговия праг.

    Централен Контрагент (CCP)

    Юридическо лице, което посредничи между страните по договори, търгувани на един или повече финансови пазари, действайки като купувач по отношение на всеки продавач и като продавач по отношение на всеки купувач

    Регистър на транзакции

    Юридическо лице, което централизирано събира и поддържа данни за деривати

    СубектВ обхвата на Emir
    Финансов контрагент

    Да

    Нефинансов контрагент Да
    Централен котрагент (CCP) Да
    Регистър на транзакции (TR) Да
    Физически лица Не

    Кои са основните изисквания на EMIR?

    • Задължение да се отчитат дериватни транзакции пред Регистър на транзакции
    • Задължение за централен клиринг на определени извънборсови деривати чрез Централен Контрагент (CCP)
    • Задължение за използване на техники за намаляване на риска за договори за извънборсови деривати, за които не е извършен клиринг през Централен контрагент
    Основни задълженияДеривати влизащи в обхватаСубекти влизащи в обхвата
    Отчитане пред Регистъра на транзакции Борсово търгувани и ОТС деривати

    Финансови контрагенти 

    Нефинансови контрагенти

    Клиринг през Централен Контрагент ОТС деривати минали през централен клиринг

    Финансови контрагенти

    Нефинансови контрагенти над клиринговия праг

    Техники за намаляване на риска ОТС деривати неминали през централен клиринг

    Финансови контрагенти

    Нефинансови контрагенти под и над клиринговия праг

    Кой има задължение да отчита сделки с деривативи транзакции пред Регистър на транзакции?

    Задължението да се отчитат сделките се отнася до всички контрагенти по сделки с деривати като единствено физическите лица правят изключение. Контрагентите осигуряват отчитане на данните за всеки сключен от тях договор за деривати, както и за всяка промяна или прекратяване на договор, пред регистър на транзакции по техен избор. Задължението за долкладване може да бъде делегирано към контрагента по сделката или трета страна. Данните се отчитат не по-късно от първия работен ден след деня на сключването, промяната или прекратяването на договора.

    В отчета за сделката контрагентите трябва да бъдат идентифицирани чрез Legal Entity Identifier (LEI), който е нов идентификатор разработен глобално за идентифициране на контрагентите по финансови транзакции. Докато формата на (LEI) и принципите по издаване му бъдат финализирани, ще бъде използван „временен" (LEI) код (или pre- LEI).

    Придобиването на (LEI) (или еквивалентен идентификатор) е задължение на всяка от страните по сделка с деривати. Райфайзенбанк /България/ ЕАД може да откаже да сключи сделка с деривати с клиенти, които нямат изисквания идентификатор. Организации, които издават LEIs са изброени на следния интернет адрес: www.leiroc.org. Разходите свързани с придобиването и поддръжката на LEI (или еквивалентен идентификатор) са за сметка на клиента.

    Задължението за докладване се очаква да влезе в сила на 12 февруари 2014 година. Освен новите сделки сключени след тази дата, сделките с деривати активни към 16 август 2012 година или сключени след тази дата трябва да бъдат докладвани.

    За кои транзакции има задължение за централен клиринг на сделки с определени извънборсови деривати през Централен Контрагент?

    Задължението за клиъринг се отнася за транзакции със стандартизирани извънборсови деривати. Инструментите, които се включват в това задължение ще бъдат публикувани на интернет страницата на ЕSМА (Европейски Орган за Ценни Книжа и Пазари): www.esma.europa.eu. Задължението за клиринг по отношение на първите дериватни инструменти се очаква да влезе в сила през 2014 или 2015.

    Задължението за клиринг се отнася за финансови и не финансови контрагенти, които надвишават така наречения клирингов праг. Клиринговите прагове са избрани така, че само компании с големи спекулативни позиции да могат да ги надвишат (например една компания надвишава прага ако има спекулативна позиция в лихвен процент или валутни деривати с номинална стойност по-голяма от 3 милиарда евро).

    От 15 март 2013 компаниите, които надвишават клиъринговия праг трябва да известят финансовия надзор и ЕSMA за това (също така те трябва да известят когата паднат под клиринговия праг). Сделките трябва да бъдат минат през централен клиринг само когато задължението за това се отнася и за двамата контрагенти по сделката.

    За да мине през централен клиринг дадена сделка, контрагентите трябва да станат членове на лицензиран Централен Контрагент (CCP) или да използват услугите на член на CCP или негови клиент. Клиринг означава, че страните, които сключват дериватна сделка, задават тази транзакция на лицензиран Централен Контрагент, така че той да стане контрагент и за двете страни по сделката.

    Кои са задължителни техники за намаляване на риска по сделки с извънборсови деривати, за които не е извършен клиринг?

    Задължителни техники за намаляване на риска по сделки с извънборсови деривати, за които не е извършен клиринг през Централен контрагент

    Основни техники за управление на риска, които засягат нефинансови контрагенти:

    • Своевременно потвърждаване на транзакциите. EMIR въвежда крайни срокове за потвърждаване на транзакции в зависимост от контрагента и типа инструмент. Сделкисключени с Райфайзенбанк /България/ ЕАД се потвърждават своевременно, като Райфайзенбанк /България/ ЕАД счита сделките за потвърдени, ако контрагентът не извести относно потенциални грешки в потвърждението до 24 часа от получаването му.
    • Съгласуване на портфейли. Страните по сделка с деривати трябва да се споразумеят относно процес за редовно съгласуване на транзакции с цел идинтифициране на евентуални несъответствия. EMIR определя срокове за това колко често трябва да се прави съгласуване на портфейл на база на типа контрагент и броя на отворени транзакции между страните. За съгласуване на портфейли по отношение на сделки, сключени от клиенти на Райфайзенбанк /България/ ЕАД в рамките на Допълнително Споразумение във връзка с изискванията на Регламент (ЕС) No 648/2012 /EMIR/, банката ще изпраща редовно отчети на клиентите във връзка с неприключилите сделки. Ако клиента не извести Райфайзенбанк /България/ ЕАД за грешки в отчета, банката ще счита портфейла за съгласуван. Съгласуване на портфейл с нефинансови контрагенти, които имат по-малко от 100 бр. действащи дериватни транзакции със Райфайзенбанк /България/ ЕАД се извършва веднъж годишно.
    • Разрешаване на спорове. Страните по сделки с деривати трябва да се споразумеят относно процес за разрешаване на спорове. Райфайзенбанк /България/ ЕАД е уточнила процеса по разрешение на спорове в Допълнително Споразумение във връзка с изискванията на Регламент (ЕС) No 648/2012 /EMIR/.

    Класификация на контрагенти

    Прилагането на различните изисквания по EMIR зависи от класификацията на контрагента – дали контрагента е финансов или нефинансов, като във втория случай има значение какви сделки, с каква цел и в какъв размер сключва контрагента. Класификацията на контрагенти по EMIR е различна от класификацията на клиенти по MiFID. Според Допълнително Споразумение във връзка с изискванията на Регламент (ЕС) No 648/2012 /EMIR/ клиентите трябва да уведомят Райфайзенбанк /България/ ЕАД за тяхната категоризация. Ако клиентът не извести Райфайзенбанк /България/ ЕАД, банката ще счита клиента сключващ дериватни транзакции на база на Допълнително Споразумение във връзка с изискванията на Регламент (ЕС) No 648/2012 /EMIR/ за нефинансов контрагент под клиринговия праг. Райфайзенбанк /България/ ЕАД е финансов контрагент според EMIR.


     

    Горният текст е изготвен от Райфайзенбанк /България/ ЕАД с цел осигуряване на информация относно EMIR за нейните клиенти и не представлява обвързващ ангажимент от страна на банката. Райфайзенбанк /България/ ЕАД не носи отговорност за съдържанието на този документ, нито за ефективността му. Моля консултирайте се със юрист, с цел да получите по-пълна представа за приложимите правни разпоредби и задължения.

    Добре дошли на нашия сайт.

    Моля, изберете вашия профил:

    Добре дошли на нашия сайт.