Tools
Затвори
Затвори
Затвори

Запазени страници

Страници се добавят тук чрез бутона “Save” в горната част на страницата.

    Последно посещавани

    История на последно преглежданите страници

    Райфайзен Рисърч отчита продължаващ потенциал за растеж на банковия сектор в ЦИЕ, според нов модел за конвергенция

    08.11.2011
     
    • Благоприятна перспектива за растеж на 6 банкови пазари в ЦИЕ, които представляват 80% от общите банкови активи в региона
    • Ръст в обема на кредитирането в региона, който се ускори през 2010 и първата половина на 2011 г.
    • Забавянето на световната икономика предполага предпазлива краткосрочна прогноза за банковия пазар в ЦИЕ
    • Общият обем на кредитите в ЦИЕ представлява 7.5% от обема в Еврозоната
    • Без промяна в класацията на водещите 5 банкови групи от ЕС в региона
    • България: Следващият кредитен цикъл няма да бъде като предходния

    Въпреки че, ръстът на кредитирането в Централна и Източна Европа (ЦИЕ) няма да повтори по същия начин това, което се случи през последното десетилетие, средносрочната и дългосрочна перспектива за растежа на банковия пазар остава много благоприятна за най-малко 6 пазара в ЦИЕ, чийто общи активи представляват 80% от активите на банковия сектор в региона. Тези изводи са направени детайлно в “Конвергенция на банковия сектор 2.0” – последното издание на годишния анализ на банковия сектор в Централна и Източна Европа, изготвен от анализаторите на Райфайзен Банк Интернешънъл АГ и Райфайзен Центробанк АГ.

    Изданието предлага задълбочен анализ на 14 важни банкови пазара в ЦИЕ и очертава развитието сред водещите банкови групи в региона. За по-добро сравнение на страните, които покрива анализът също така разглежда и субрегионите в ЦИЕ - Централна Европа, Югоизточна Европа и страните от ОНД.

    Темпът на нарастване на кредитирането ще е различен на отделните пазари

    Очакванията за по-ограничен достъп до външно финансиране за банковите пазари в Централна и Източна Европа предполага, че депозитите ще запазят привлекателността си, която имаха през последните няколко години. В резултат на това, устойчивият ръст на кредитирането в региона ще бъде по-тясно обвързан с ръста на депозитите, за разлика от преди. В допълнение на това, в някои страни от региона се очаква по-продължителен период на относително нисък ръст на кредитирането. Показателят кредити към брутен вътрешен продукт (БВП) е на относително високи нива в някои от икономиките в ЦИЕ, които имат ниски нива на доходите. Освен това, някои пазарни сегменти като кредитирането на домакинствата вече не изглеждат непокрити в нито една от страните в региона. В резултат на това, ръстът на кредитирането в ЦИЕ няма да бъде такъв, какъвто бе през последното десетилетие.

    Все пак, средносрочната и дългосрочна перспектива за ръст на банковия пазар остава много благоприятна за Русия, Полша, Чехия, Румъния, Словакия и Албания. Тези шест страни, които заедно представляват 80% от общите активи на банковия сектор в ЦИЕ, се очаква да останат пазари с висок растеж, в които номиналният ръст на кредитите и активите несъмнено изпреварва ръста на номиналния БВП.

    В противовес на това, може да се очаква постепенното намаляване на показателя кредити към БВП в някои икономики в Югоизточна Европа и страните от ОНД от гледна точка на фундаменталната и дългосрочна перспектива. Все пак, според анализа на банковия пазар в ЦИЕ, дори намаляващият показател кредити към БВП във все още относително бързорастящите Югоизточна Европа ОНД няма да доведе до нулев номинален растеж. Номиналният ръст в кредитирането в тези икономики ще остане малко под нивата на устойчивия номинален растеж на БВП, като отново може да се върне до високи едноцифрени или дори ниски двуцифрени нива.

    Макроикономическата среда в ЦИЕ започна да се влошава през втората половина на 2011 г. поради очакваното забавяне на световната икономика и най-вече на икономиката в Еврозоната. Поради това, авторите на анализа предупреждават за внимание по отношение на краткосрочната перспектива за банковия пазар в Централна и Източна Европа. В допълнение на това, последното негативно развитие от гледна точка на регулацията в някои страни в региона (извънредно големите банкови данъци или намесата в частни кредитни споразумения) също трябва да се вземе под внимание, тъй като нарушава стандартите и може да подкопае атрактивността на конкретните банкови сектори.

    Според Райфайзен Рисърч, постигнатото в края на октомври споразумение за дълговата криза в Еврозоната може индиректно да доведе до потенциално забавяне на кредитната активност в ЦИЕ през следващите 6-12 месеца, тъй като базираните в ЕС банки, които са активни в региона, са поставени под съществено напрежение поради преструктурирането на гръцкия дълг и мерките за рекапитализация. Все пак, точността на каквито и да е краткосрочни прогнози за влиянието на дълговата криза в Еврозоната върху ЦИЕ, е допълнително затруднена от несигурността в гръцката вътрешна политика.

    Руският и полският пазар предлагат най-големи възможности за растеж

    В абсолютен размер Русия и Полша, които заедно представляват 60% от банковите активи в Централна и Източна Европа, ще предложат най-големи възможности за растеж на банковите пазари в региона. Това отразява както абсолютните размери на тези два пазара, така и очакваният устойчив двуцифрен растеж на номиналните кредити и активи на годишна база за периода 2011 – 2015 г.

    В Централна Европа, освен Полша, Чехия също може да предостави атрактивни възможности за растеж, на база на устойчивите ниски двуцифрени нива на растеж на номиналните кредити и активи, сочи прогнозата на Анализа на банковия сектор в ЦИЕ за 2011-2015 г. Словашкият пазар също се очаква да отбележи здравословна експанзия с високи едноцифрени нива на растеж за прогнозирания хоризонт. С изключение на Албания, високи номинални двуцифрени нива на растеж не се очакват за почти нито един от банковите пазари в Югоизточна Европа през този период. Все пак, румънският банков пазар се очаква да бъде най-атрактивният в този субрегион, тъй като е най-големият и тъй като се очаква устойчива експанзия (номинален ръст на кредитите и активите от 8-11% годишно в еврово измерение за периода 2011-2015 г. )

    Корпоративното кредитиране движи растежа на кредитната активност в региона

    Общият обем на кредитите в целия регион на Централна и Източна Европа възлиза на около 1,120 млрд. евро, което представлява 7.5% от общите кредити в Еврозоната. За разлика от това, номиналния БВП на ЦИЕ представлява около 24% от БВП на Еврозоната. Показателите кредити спрямо БВП също така предполагат значителен потенциал за застигане от страна на банковите сектори в ЦИЕ. Все пак, анализът на Банковия сектор в ЦИЕ подчертава, че е трудно да се обвързва дългосрочната перспектива за ръст на кредитите с подобни фактори, които отразяват делът на кредитите и средното за Еврозоната. Всъщност, според авторите на анализа, Еврозоната може да не бъде идеалната база за сравнение за всички страни в ЦИЕ (най-малко през следващото десетилетие).

    Общо, активите на банковия сектор в Централна и Източна Европа възлизат на около 1,940 млрд. евро към края на юни 2011 г., което съответства на 5.5% от общите банкови активи в Еврозоната. При номинален БВП на Централна и Източна Европа от 24% от БВП на Еврозоната, показателят активи към БВП в ЦИЕ е далеч под настоящото средно ниво в Еврозоната от 330% от БВП.

    Ръстът на кредитите в ЦИЕ през 2010 г. се ускори, като това се отрази в данните на банковите сектори в региона и на водещите банки. Уникредит, Ерсте, РБИ, Сосиете Женерал и Интеза Санпаоло отбелязаха ръст на кредитите. Данните за първите шест месеца на 2011 г. показват слаб растеж на кредитната активност в ЦИЕ. Това се отнася най-вече за тези страни, за които 2010 бе трудна година (Унгария, Словения и Украйна). Вземайки предвид настоящите тенденции в кредитирането, които могат да бъдат малко или повече устойчиви, ръстът на кредитите в еврово измерение за цялата 2011 г. се очаква да бъде 9.5% в Централна Европа, 7% в Югоизточна Европа и 13% в страните от ОНД.

    От гледна точка на бизнес сегментите - кредитиране на домакинствата и корпоративно кредитиране, настоящата кредитна активност се съсредоточава в сегмента корпоративно кредитиране. Корпоративният сектор в ЦИЕ все още се възползва от цикличното възстановяване в Еврозоната и световната икономика през 2010 и първото полугодие на 2011 г., докато вътрешното търсене остава по-ниско в повечето икономики в региона. Изглежда, че е останал достатъчно потенциал за корпоративното кредитиране в ЦИЕ, което е значително под значението на този сегмент за финансовия сектор в Еврозоната (50-70% от БВП).

    Необслужваните кредити като цяло достигат или са близо до върха

    Като цяло, има голямо подобрение в устойчивостта на банковия сектор в ЦИЕ. Това подобрение се дължи на стабилизирането на икономическата среда през 2010 г. и през първата половина на 2011 г. Предвид тази среда, както и възстановяващият се ръст на кредитирането, необслужваните кредити почти достигат своя връх или вече са го преодолели във всички основни банки в ЦИЕ, което се потвърждава и от банковата статистика. Независимо от това, Унгария и някои пазари в Югоизточна Европа продължават да бъдат предизвикателство по отношение на качеството на кредитите.

    Данни за първите шест месеца на 2011 г. показват, че необслужваните кредити може би вече са достигнали своя връх в някои икономики в ЦИЕ като Чехия, Словакия, Русия и Украйна и са близо до своя пик в Полша и Сърбия. По този начин анализаторите на Райфайзен Рисърч вярват, че 2011 г. може да отбележи връх за необслужваните кредити в тези икономики. По същия начин, съотношенията на необслужваните кредити в някои икономики в ЦИЕ може също да достигнат сравнително нисък едноцифрен връх, т.е. цифри, сравними с тези в по-развити банкови пазари като Германия или Великобритания, където необслужваните кредити достигнаха нива до 5.5-6% през 2010/2011 г.

    В други икономики от ЦИЕ (с Унгария и Беларус като възможни изключения) ръстът на необслужваните кредити поне се забави значително през първите шест месеца на 2011 г. В тези икономики необслужваните кредити може да продължат да растат и през 2012 г., но техният връх вероятно ще остане близо до нивата, наблюдавани през първата половина на 2011 г. Положителното в случая е, че необслужваните кредити в почти всички страни в ЦИЕ (с Украйна като възможно изключение) ще достигнат връх на нива, значително по-ниски от нивата, наблюдавани при други кризи в развиващите се пазари.

    В зависимост от икономическия и кредитен ръст, който страните в ЦИЕ ще отчетат през 2012 и 2013 г., както и от готовността за справяне с дела на необслужваните кредити, показателите за ноебслужваните кредити в региона могат да се понижат през следващите 3-4 години до около една трета от сегашните им нива при един по-оптимистичен сценарий или до около две трети от сегашните им нива при по-песимистичен сценарий, според авторите на доклада за банковия сектор в ЦИЕ.

    Без промяна в подреждането на най-големите 5 банки в региона

    През 2010 г. и през първите шест месеца на 2011 г. нямаше големи промени в подреждането на най-големите 5 банкови групи (по активи) с дейност в Централна и Източна Европа, които са Уникредит, Ерсте, Райфайзен Банк Интернешънъл, Сосиете Женерал и Кей Би Си. След динамичните размествания сред банките от 6-о до 10-о място през 2009 г., през последната година не се наблюдаваха промени в този сегмент: Интеза Санпаоло все още оглавява групата (No. 6) в региона пред ОТП и доста след банките в топ 5. Противно на това, сред банките от 11-о до 20-о място се наблюдава известна консолидация и нови пазарни играчи. Испанската Сантандер влезе в топ 11-20, след като купи значителен допълнителен пазарен дял в Полша, гръцките банки Юробанк И Еф Джи и Алфабанк обявиха планове за сливане, а Фолксбанк Интернешънъл продаде банковите си подразделение в ЦИЕ (с изключение на румънското) на руската Сбербанк, която щеше да бъде най-голямата банкова група в региона благодарение на силната си вътрешна позиция в Русия, ако класацията включваше банкови групи извън Европейския съюз.

    България: Следващият кредитен цикъл няма да бъде като предходния

    Възстановяването на българската икономика остава слабо. Независимо от отличните резултати за износа, вътрешното търсене е в застой заради ниските доходи и растящата безработица. Влошаването на външната среда най-вероятно ще доведе до забавяне на ръста на износа, а потреблението и инвестициите ще се подобрят незначително.
    През първото шестмесечие на 2011 г. банковият сектор продължи да се променя в съответствие с промените в икономиката. След нарастването на кредитите от 2.7% през 2010 г. (при понижение от 0.5% на кредитите за домакинства и увеличение от 4.4% на корпоративните кредити) през първата половина на 2011 г. увеличението на кредитите остана слабо (ръст от 1.3% за отчетния период). Динамиката в промишлеността и износа беше по-благосклонна към корпоративното кредитиране (с ръст от 2.0% за отчетния период срещу 0.1% при кредитирането на домакинства). Ниската активност при потребителското кредитиране отразява високата безработица и задържането на заплатите. Сравнително голямата склонност към спестяване при домакинствата доведе до ръст на депозитната база (с 5.6% за отчетния период) и понижаване на съотношението кредити/депозити (2010: 114%, първо полугодие на 2011 г.: 110%). Тази тенденция също така помогна на банките с чуждестранен капитал да намалят зависимостта си от финансиране от банките-майки. В същото време, необслужваните кредити продължиха да растат през първите шест месеца на 2011 г. (13.5%), макар и с по-бавно темпо, отколкото през 2010 г. Според Българската народна банка, нивата на необслужваните кредити ще достигнат връх в края на 2011 г., когато вероятно бавно ще започнат да се понижават. Затегнатите условия за кредитиране и сериозният ръст при депозитите също спомогна за поддържане на стабилна ликвидност в сектора. Освен това, банковата система остава свръхкапитализирана (първо полугодие на 2011: средно 17.7%, като всички банки са с капиталова адекватност от над 12%). Показателите за ефективност продължиха да се понижават през първата половина на 2011 г. поради по-ниски финансови резултати и по-голямо провизиране. Делът на кредитите в чужда валута остава голям, но рисковете, свързани с кредитирането в чужда валута са смекчени, както от високите нива на депозитите в чужда валута, така и от стабилността на валутния борд и възстановяването на доверието във възможностите на пазара. Благодарение на сериозната регулация е избегнато по-неблагоприятно развитие в банковия сектор (напр. по отношение на провизирането и оценките на обезпеченията). Възможно е някои регулаторни облекчения, въведени по време на кризата, да бъдат предпазливо отменени. Освен това, българският банков сектор остава уязвим за напреженията в периферията на Еврозоната, тъй като банките от тези страни държат 28% от активите и 25% от депозитите.

    През 2011 г. активността в областта на сливанията и придобиванията включваше продажбата на НЛБ Банка София от словенския собственик Нова Люблянска Банка на TBIF Financial Services BV. Също така, най-голямата турска частна банка Тюркие Иш Банкасъ А.С. откри клон в България чрез германското си подразделение. Турската Актиф банк, част от Джалък Груп, с фокус върху корпоративното банкиране също планира да открие офис.

    Анализът на банковия пазар в ЦИЕ може да бъде изтеглен от следния адрес: www.rbinternational.com

    За допълнителна информация: Michael Palzer (+43-1-71 707-2828, michael.palzer@rbinternational.com) или Peter Klopf (+43-1-71 707-1930, peter.klopf@rbinternational.com)
    www.rbinternational.com, www.rzb.at

    Контакти

    Отдел Комуникации

    Е-мейл: press.pr@raiffeisen.bg

    Добре дошли на нашия сайт.

    Моля, изберете вашия профил:

    Добре дошли на нашия сайт.