Tools
Затвори
Затвори
Затвори

Запазени страници

Страници се добавят тук чрез бутона “Save” в горната част на страницата.

    Последно посещавани

    История на последно преглежданите страници

    Банковият сектор в ЦИЕ: 2015-та като година на преход

    10.06.2015
     

    • В банковия сектор в Централна и Източна Европа навлиза „новoто нормално“
    • Западните банки с присъствие в ЦИЕ преразглеждат пазарното си присъствие
    • Възход на някои пазари в Централна Европа/Югоизточна Европа; Унгария и Румъния бележат добър напредък
    • Съотношение необслужвани кредити: подобрения в Централна Европа/Югоизточна Европа; влошаване в Източна Европа
    • Рентабилност: Възвръщаемостта на собствения капитал в ЦИЕ е на нива от 6%, като няма изгледи за повишение през 2015 г.
    Съотношение на отпуснати кредити към депозити: достатъчно възможност за финансиране на нов, но по-предпазлив кредитен цикъл
    • България: Превъзмогване на последствията от банковата криза

    „Прогнозите за това, че 2014-та г. ще е ключова за европейския банков сектор и че банките с присъствие в Централна и Източна Европа (ЦИЕ)* ще бъдат изложени на изпитания, се оправдаха. Още тогава оценките ни се основаваха на по-строгите регулаторни мерки по отношение на капитала и оценката на риска. Задълбочилият се през тази година конфликт между Русия и Украйна обаче, а също разочароващият ръст на икономиката в еврозоната, бяха фактори, които внесоха по-голямо от очакваното напрежение в банковия сектор.  В този момент в банковия сектор навлезе „новото нормално“ и всички участници на пазара са поне частично принудени да преразгледат бизнес стратегиите си. Следователно разглеждам 2015-та като година на преход, който вероятно ще принуди банките да закриват отделни бизнес сегменти и дори да се оттеглят от някои пазари. Независимо от това, решението да се присъства в банковия сектор в ЦИЕ все още е важно и правилно. Мое лично убеждение е, че банковият бизнес, след тази фаза на преструктуриране и дори под натиска на новите условия, отново ще даде своя значителен принос за икономическото и социално развитие на целия регион,“ казва Карл Севелда, главен изпълнителен директор на Райфайзен Банк Интернешънъл АГ (РБИ).

    Оценката му намира потвърждение в основните заключения на последното издание на годишния доклад за банковия сектор на ЦИЕ, съвместна публикация на анализаторите на РБИ/Райфайзен РИСЪРЧ и Райфайзен Центробанк АГ. Докладът бе представен на прес конференция във Виена на 10 юни.

    Възход на някои пазари в Централна Европа/Югоизточна Европа; Унгария и Румъния бележат добър напредък

    „Продължаваме да считаме Полша, Чешката република и Словакия за растящи пазари, характеризиращи се с умерени равнища на финансово посредничество и следователно – имащи голям шанс кредитирането устойчиво да регистрира по-висок ръст от този на БВП. От фундаментална гледна точка, пазарите на Унгария и Румъния, регистриращи период на преход, могат да бъдат добавени към тази група държави. И за двата банкови пазара изминалите няколко години бяха повратни – характеризираще се с деливъридж, сериозни еднократни загуби и преструктуриране на необслужваните заеми. Към този момент обаче е трудно да се предвиди дали преструктурирането през изминалите няколко години е било достатъчно, за да се премине към подем в разумни граници през 2015 г.“, обяснява Гюнтер Дойбер, ръководител на отдел „Изследвания на облигации и валути в ЦИЕ“ и един от основните автори на Доклада за банковия сектор в ЦИЕ.

    Съотношението на необслужваните кредити: подобрения в ЦЕ/ЮИЕ; спад в Източна Европа

    По отношение на съотношението на необслужваните кредити, 2014 г. най-накрая се оказа повратна за банковите сектори в ЦЕ и ЮИЕ и доведе до спад в съотношенията след години ръст. В Румъния например, съотношението на небослужваните заеми намаля от 21.9% през 2013 г. до 13.9% в края на 2014 г., след като централната банка осъществи редица мерки за ускоряване на изчистването на балансите. В Централна Европа положителната тенденция по отношение на съотношението на необслужваните заеми в региона намери подкрепа в лицето на стабилното и/или подобряващо се качество на активите, както и на новото кредитиране на пазари, като например Полша, Чешката република и Словакия. Качеството на активите най-сетне се подобри и в Унгария (съотношението на необслужваните заеми спадна от 14% на 13.3%) и Словения (съотношението намаля от 22% на 16%). Общото съотношение на необслужваните заеми в Централна Европа се подобри от 9.1% до 8.5%, като съотношението на необслужваните кредити в региона, с изключение на Унгария, намаля от 7.1% на 6.8% през 2014 г. Следователно на регионално равнище (сумарно за Централна Европа), съотношението на необслужваните кредити намаля с 0.6 процентни пункта през 2014 г. след пет последователни години на кумулативен ръст с 5.2 процентни пункта. Има вероятност за по-голям спад на показателя за региона Централна Европа, но Прегледът на качеството на активите (Asset Quality Review, AQR) и стрес теста на Европейската централна банка (ЕЦБ) и Европейския банков орган подпомогнаха по-предпазливите оценки на качеството на активите.

    Като цяло, разнопосочните тенденции по отношение на съотношението на просрочените заеми в трите подрегиона на ЦИЕ все още се тушираха една друга през 2014 г., като това доведе до стабилно като цяло съотношение на необслужваните кредити в ЦИЕ от 8.5 на сто. През 2015 г. обаче развитията в Източна Европа могат да засенчат положителната тенденция на показателя на други пазари в ЦИЕ – сценарий, който може да доведе до повишаване на общото съотношение на просрочените заеми в ЦИЕ до над 9% до края на 2015-та година.

    Рентабилност: Възвръщаемостта на капитала в ЦИЕ е на нива от 6%, като няма изгледи за повишение през 2015 г.

    По отношение на рентабилността на банковия сектор в ЦИЕ през 2014 г., резултатите са смесени. Общата възвращаемост на собствения капитал (RoE) в ЦИЕ достигна най-ниското си равнище от 2000 г. насам, 6.9%. Разочароващото представяне може да се припише на няколко фактора. На първо място - по-ниските маржове на RoE в ЦИЕ отразяват новите европейски регулаторни изисквания, които принуждават банките да залагат по-големи капиталови буфери.

    На второ място през 2014 г. три пазара в ЦИЕ - Унгария, Румъния и Украйна регистрират сериозен спад спрямо 2013 г., когато само Словения регистрира загуби и следователно отбеляза една от най-тежките години за банковия сектор в ЦИЕ. Единствено през 2010-2011г. ситуацията в региона бе по-тежка, когато на 4 пазара бяха отчетени загуби.

    И накрая, през 2014 г. общият натиск върху рентабилността е забележим и на рентабилните пазари в ЦЕ, като Полша, Чешката република и Словакия, което доведе до нов цикъл от спадове в печалбата от така или иначе ниските равнища по историческите регионални стандарти. Регионалната възвращаемост на собствения капитал спадна от 10.3 на сто до 9.2 на сто; без да се отчитат резултатите за Унгария, регионалната RoE намаля от 12% на 11.7%. Поради относителното съзряване на пазарите в ЦЕ, рисковата премия в региона спадна, като така подкрепи съответния отрицателен натиск върху рентабилността. Независимо от това, трябва да се подчертае факта, че страните от Централна Европа понастоящем са с най-голям потенциал за развитие на банковия бизнес в ЦИЕ.

    Съотношение кредити/депозити: достатъчен потенциал за финансиране на нов, но по-предпазлив кредитен цикъл

    Тенденцията от предходната година по отношение на финансирането в Централна и Източна Европа, както и връзката му с кредитирането, продължи и през 2014 г.  Общото съотношение кредити/депозити на банковия пазар в ЦИЕ остана стабилно – 97% (значително под пика от 114%, достигнат през 2008 г.).

    2014 бе поредната добра година за ръста на депозитите в целия регион, въпреки проблемите в някои страни, които поставиха съответните пазари в трудна ситуация по отношение на финансирането (България, Русия и Украйна).  Възможно е ниското ниво на показателя кредити спрямо депозити да се превърне в точка на обрат за кредитния цикъл. Имайки предвид ребалансирането на показателя в повечето страни и особено в тези с най-добро представяне на макроикономическо ниво, анализаторите виждат достатъчен потенциал за финансирането на нов, но по-предпазлив кредитен цикъл. Най-вече на пазарите в Централна Европа (Чехия, Полша и Словакия) тенденцията за ръст на кредитите и депозитите продължи и през 2014 г., като ръстът на депозитите изпревари с малко ръста при кредитите. Банковите пазари в Югоизточна Европа, както и Унгария и Словения, продължиха да отчитат значително по-висок ръст на депозитите в сравнение с кредитите.

    Западните банки в ЦИЕ преразглеждат пазарното си присъствие

    Предпазливостта и селективният подход ще бъдат основните елементи в бизнеса на западните банки в ЦИЕ. Общите стратегии за банкиране в региона се очаква да бъдат доминирани от оптимизация на балансите, ограничаване на разходите, селективен растеж и инвестиции с фокус върху оптимизация на продукти, модернизация и оперативна ефективност.   “Имайки предвид настоящето развитие на банковите пазари в ЦИЕ от фундаментална, и/или от регулаторна гледна точка, както и поради стратегическото препозициониране на някои играчи, можем да очакваме засилване на сливанията и придобиванията в региона през следващите 12 месеца. Все пак е малко вероятно да видим големи разширения на съществуващите клонови мрежи. Въпреки че очакваме 2015 да бъде година на преход, очакванията са ни, че някои играчи вече са се позиционирали така, че да се възползват от следващия кредитен цикъл в банковия сектор на Централна и Югоизточна Европа. Те са позиционирани да заемат пазарен дял и да поставят основите за бъдещ растеж и печалба“, коментира Йован Сикимич, анализатор в Райфайзен Центробанк и един от авторите на изданието „Банковият сектор в ЦИЕ“.

    България: Превъзмогване на последствията от банковата криза

    През 2014 г. Брутният вътрешен продукт (БВП)  нарасна реално с 1.7%, с което отбеляза подобрение спрямо 2013 г. Увеличението бе следствие на позитивни резултати и на трите основни компонента, формиращи БВП – секторите на услугите, индустрията, и селското стопанство, за пръв път от 2009 г. насам. Банковият сектор обаче не можа да се възползва  в достатъчна степен от позитивните икономически тенденции, защото настроенията към банките бяха  негативно повлияни от банковата криза от юни 2014 г. и практическия фалит на една от най-големите банки на пазара КТБ, довел до спад в общите активи на банковата система  с 0.7%, , на   корпоративните кредити  с 6.7% и на  банкирането на дребно  - с 1.2%. Като цяло реализираният спад на кредитния пазар достигна почти 5%.

    Като положителен момент може да се отбележи възстановяването на спестяванията на домакинствата през втората половина на  2014 г., като депозитите на домакинствата се увеличиха с повече от 4.5% до 41 млрд. лв. Този растеж беше подкрепен от действията на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, който изплати гарантираните по закон суми на вложителите в КТБ. Така по-голямата част от изплатените средства останаха в банковия сектор,  а  само 2% бяха изтеглени в брой към края на годината. Корпоративните депозити също намаляха с 1.2% до 22.7 млрд. лв., но въпреки това общата база на депозитите  нарасна с 2.4%. Независимо от негативното влияние на кризата, българският банков сектор регистрира нетна печалба от 746 млн. лв. в края на 2014, което е около 25% увеличение спрямо 2013 г. Това, на фона на свиването на размера на активите, предизвика подобрение в реализираните стойности на показателите възвращаемост на активите (ROA) и възвращаемост на собствения капитал (ROE). През 2014 г. в българския банков сектор бяха наложени редица законови и регулаторни изисквания. На първо място, с цел присъединяване към Единния надзорен механизъм бяха приведени в действие европейските регламент и директива за капиталовите изисквания . В резултат на това капиталовата адекватност на банковия сектор нарасна до  22.0%, а коефициентът на ликвидни активи  достигна 30.1%. На второ място, като пряко следствие от кризата, правителството внесе изменения в  Закона за банковата несъстоятелност. Делът  на необслужваните кредити остана сравнително непроменен на нива от 16.8% и продължи да е повод за известни притеснения. Основните рискове за сектора произтичат от възможни скрити досега последствия  от неотдавнашната банкова криза.

    Докладът „Банковият сектор в ЦИЕ“ може да бъде изтеглен на адрес: http://www.rbinternational.com/ceebankingsectorreport2015

    *Докладът за банковия сектор определя Централна и Източна Европа (ЦИЕ) като състоящ се от следните подрегиони: Централна Европа (ЦЕ) – Чешка Република, Унгария, Полша, Словакия и Словения; Югоизточна Европа (ЮИЕ) – Албания, Босна и Херцеговина, България, Хърватска, Румъния и Сърбия; и Източна Европа (ИЕ) – Беларус, Русия и Украйна.

    Контакти

    Отдел Комуникации

    Е-мейл: press.pr@raiffeisen.bg

    Добре дошли на нашия сайт.

    Моля, изберете вашия профил:

    Добре дошли на нашия сайт.