Tools
Затвори
Затвори
Затвори

Запазени страници

Страници се добавят тук чрез бутона “Save” в горната част на страницата.

    Последно посещавани

    История на последно преглежданите страници

    2017: Политиката влияе на растежа и капиталовите пазари

    21.12.2016
     
    • Европа: реформите са изтласкани на заден план
    • САЩ в очакване на „ефекта Тръмп”
    • Националните интереси заплашват икономическото развитие в Централна и Източна Европа
    • България е част от тенденцията на растеж в ЦИЕ

    На 21 декември 2016 г. анализаторското звено на Райфайзен Банк Интернешънъл АГ (РБИ) - Райфайзен Рисърч публикува два анализа за капиталовите пазари – „Стратегия за Централна и Източна Европа (ЦИЕ)1 и „Глобални пазари“, с прогнози за първото тримесечие на 2017 г. Пред журналисти, ръководителят на звеното Петер Брециншек обърна специално внимание на последните политически събития, които ще окажат влияние върху растежа и капиталовите пазари в региона на ЦИЕ и еврозоната, както и върху международните пазари.

    Бrezinschek

    2016-та беше година на политическите изненади, които ще оставят своя отпечатък и далеч след края й. В допълнение на Brexit-а от юни, влияние върху капиталовите пазари ще окажат и неочакваният изход от президентските избори в САЩ, и провалът на конституционната реформа в Италия през декември. През 2017 г. предстоят важни избори в Холандия, Германия, Франция и вероятно в Италия, които вече хвърлят сянка върху цялостния инвестиционен климат. Недостигът на капитал на италианските банки беше основната причина за удължаването на политиката на количествено разхлабване на ЕЦБ до края на декември 2017 г., в размер на 60 млрд. евро.“, каза Брециншек.

    Европа: реформите са изтласкани на заден план

    Британското „да“ за излизането на страната от ЕС и италианското „не“ на конституционната реформа са показателни за недоверието на големи части от европейското население към европейските институции и към техните собствени национални правителства. Политическите партии, които не виждат себе си във вече непопулярния класически модел залагат на протекционизма и обещания за сигурни работни места, и повишаване на заплатите. В резултат на това, традиционните партии или поне част от тях, се виждат принудени да започнат да се съобразяват с популистките искания дори в своите собствени икономически политики. Държави като Португалия, Италия и Испания обявиха увеличаване на разходите в подкрепа на икономиката, въпреки изискванията на Пакта за стабилност и растеж (ПСР) за рестриктивна бюджетна политика.

    Въпреки това, не само на национално ниво, но и на европейско, се наблюдават опити да за противопоставяне на преобладаващия скептицизъм и отказ от реформи. Изоставянето на идеята за санкции срещу нарушения на ПСР, както и търсенето на по-експанзивна фискална политика в цялата еврозона, могат да се разглеждат като сигнал, че някои основни страни от еврозоната може да увеличат държавните си разходи. „Стабилният икономически растеж, който да повиши нивото на просперитет не е лесно достижим и за достигането му ще са необходими допълнителни структурни реформи“, изясни Брециншек.

    Анализаторите на Райфайзен Рисърч очакват ръст на БВП от 1.5% за еврозоната за 2017 г. (2016 г.: 1.6%) и 1.7% за основните страни – Германия (2016 г.: 1.8%), Франция 1.3% (2016 г.: 1.2%), Испания  2.5% (2016 г.: 3.3%) и Италия 0.6% (2016 г.: 0.9%). Преговорите за Brexit изглежда вече оказват сериозно забавяне във Великобритания и прогнозата за 2017 г. за ръст на БВП е намалена на 1.0% (края на 2016: 1.9%).

    САЩ в очакване на „Ефекта Тръмп“

    В САЩ, анализаторите на Райфайзен Рисърч очакват осезаемо ускорен ръст на БВП за 2017 г. в размер на 2.4% (очакван ръст от 1.6% за 2016 г.). И макар тази прогноза да не отчита ефектите от възможни законодателни промени от правителството на Тръмп, вече са налице доказателства за положителен ефект в настоящата прогноза.

    Установяването на курса на САЩ в посока на изключително експанзивна фискална политика със силен ръст на бюджетните дефицити доведе до нови динамики на различните пазари. Една от първите стъпки на Доналд Тръмп като президент на САЩ най-вероятно ще включва програма за радикално намаляване на данъчните ставки на компаниите и физическите лица. Обявените инфраструктурни планове също бяха бързо приети от капиталовите пазари. Предвид повишените цени на стоките и електроенергията, очакванията за ръст на инфлацията се засилват. В същото време дългосрочните лихви на капиталовите пазари се повишиха рязко след избора на Тръмп за президент. В САЩ, доходността се е повишила с 90 базисни пункта, в Германия – с 55 базисни пункта, а в някои развиващи се пазари и с над 100 базисни пункта. По този начин кривата на възвращаемостта става все по-стръмна. Подобна тенденция ще е характерна за цялата 2017 г.

    Лихвите в САЩ също нарастват, макар и не толкова бързо, в сравнение с предходни периоди. От изборите насам, разминаванията между очакванията на пазара и насоките на централната банка относно основните лихвени нива са все по-голяма рядкост. Колкото по-бързо се стабилизират лихвените нива, толкова по-слаб ще е дългосрочният ръст на доходността. Същото важи и за дългосрочното развитие на европейския пазар на облигации.

    Националните интереси застрашават икономическото развитие на ЦИЕ

    За 2017 г., анализаторите на Райфайзен Рисърч очакват реален ръст на БВП от 3.0% (очакван ръст от 2.6% за 2016 г.) за подрегиона Централна Европа, 3.3% за Югоизточна Европа (очакван ръст от 3.8% за 2016 г.) и 1.0% ръст за Източна Европа (очакван ръст от -0.5% за 2016 г.). Особено внимание заслужават лидерите по отношение на растежа – Албания, с ръст на БВП от 4% (очакван ръст от 3.5% за 2016 г.), Румъния с 3.6% (очакван ръст от 4.7% за 2016 г.) и Словакия с 3.3% (очакван ръст от 3.3% за 2016 г.).

    Тенденцията за нарастващо фаворизиране на националните интереси за сметка на пазарните решения, за съжаление се наблюдава все по-осезаемо в ЦИЕ. Това няма да засегне стабилната динамика на растеж в близко бъдеще, но в дългосрочен план ползите от гъвкавостта и дерегулацията на тези пазари ще отслабнат,” обобщава Брециншек ситуацията в ЦИЕ.

    В Централна и Югоизточна Европа, силното вътрешно търсене ще продължи да се наблюдава и през 2017 г., което ще доведе до среден ръст на БВП от малко над 3%, но инвестициите ще останат под очакваните нива. И ако в краткосрочен план усвояването на еврофондове продължава да е от значение, преките чуждестранни инвестиции в дългосрочен план се влияят от политическата обстановка. Вътрешното потребление продължава да бъде основен двигател на растежа, вследствие на окуражителните тенденции на развитие на пазара на труда и относително високия ръст на възнагражденията. Русия отново бележи скромен растеж от 1.0% (очакван ръст от -0.5% за 2016 г.), а Украйна – 2.0% (очакван ръст от 1.0% за 2016 г.).

    Цените на петрола

    За първи път от декември 2008 г. насам, страните-членки на ОПЕК се споразумяха да намалят производството си на петрол с 1.2 милиона барела на ден до 32.5 милиона барела дневно. Споразумението влиза в сила от 1 януари 2017 г. и е валидно за период от шест месеца. Това ще се отрази осезаемо на съотношението между търсене и предлагане и пренаситеният към момента пазар на петрол ще се върне към дефицит през първата половина на 2017 г. Ето защо анализаторите на Райфайзен Рисърч променят предходната си прогноза за 2017 г. с 3 долара и за следващата година очакват средна цена от 58 долара за барел тип Брент.

    Влияние върху валутните пазари

    Нарастващите разлики между лихвените нива в САЩ и еврозоната би трябвало да окажат подкрепа на щатския долар, особено през първата половина на 2017 г. До средата на следващата година анализаторите на Райфайзен Рисърч запазват прогнозата си за съотношението EUR/USD на ниво 1.02. В същото време, не се очакват флуктоации в съотношението на швейцарския франк спрямо еврото. Поради политическата обстановка в Полша и експанзивната монетарна политика, прогнозата за съотношението EUR/PLN е по-умерена. Не се очакват сериозни движения в представянето на унгарския форинт и чешката крона, независимо от вероятността фиксингът към еврото да отпадне през втората половина на 2017 г. Повишените цени на петрола и разликите в лихвените проценти оказват подкрепа на руската рубла.

    България е част от тенденцията за растеж в ЦИЕ

    В условията на външнополитически конфликти (Сирия, Турция), вътрешнополитическата среда в България също се влоши. На изборите за президент през ноември кандидатът на управляващата партия загуби, а министър председателят подаде оставка, което ще доведе до предсрочни парламентарни избори. Освен това, все още не е ясно по каква избирателна система ще се проведат изборите, тъй като по време на референдума, проведен заедно с първия тур на изборите за президент, мнозинството от гласоподавателите подкрепи нова мажоритарна система. Новоизбраният президент се очаква да назначи служебно правителство след като встъпи в длъжност на 22 януари 2017 г.

    Въпреки несигурната политическа среда, реалният БВП нарасна повече от очакваното (3.4% за третото тримесечие на 2016 г.) в средата на слаба дефлация и възползвайки се от по-добрите икономически условия (слабо евро, ниски цени на петрола, евтини пари). Както се очакваше, двигатели на растежа бяха нетният експорт и умерено нарастващото потребление в условията на намаляващи лихви по депозитите и растящи заплати. От друга страна, бюджетният излишък (3.4 млрд. евро към октомври) е сигнал за стабилна фискална политика.

    Ефектите от продължаващата политика на ЕЦБ за количествено разхлабване ще продължат да подкрепят ръста на БВП и през 2017 г. (прогноза за растеж от 3%). Инвестициите обаче, ще останат на ниско ниво поради вътрешнополитическата среда и не на последно място – поради слабия административен капацитет за усвояване на еврофондове, като усвояването и през следващата година се очаква да е под средното ниво в ЕС.

    След успешното представяне на прегледа на качеството на активите и стрес тестовете през 2016 г., банковият сектор се очаква да расте през 2017 г., подкрепен от очаквана умерена инфлация.

    Рейтинговите агенции Фич и S&P потвърдиха дългосрочния кредитен рейтинг на страната, но отбелязаха нестабилните политически перспективи и потенциалното им влияние върху българската икономика.

    --------------------------------------

    1Централна и Източна Еропа (ЦИЕ) включва Централна Европа - Чехия, Полша, Словакия, Словения и Унгария, Югоизточна Европа – Албания, Босна и Херцеговина, България, Румъния и Сърбия, както и Източна Европа – Беларус, Русия и Украйна.

    Контакти

    Отдел Комуникации

    Е-мейл: press.pr@raiffeisen.bg

    Добре дошли на нашия сайт.

    Моля, изберете вашия профил:

    Добре дошли на нашия сайт.